Литературни преводачи не съществуват. С такова впечатление би останал човек в повечето случаи, ако съди по пресата, критическите отзиви и кориците на книги. Сякаш произведенията са по чудо написани на всички езици наведнъж. Ала Шекспир е създал сонетите си на английски, а те се четат по цял свят: на български, немски, шведски, каталонски... Следователно литературните преводачи съществуват. Помогнете им да станат видими.

ЕСАЛП, Европейският съвет на асоциациите на литературните преводачи (www.ceatl.eu) организира конкурс за остроумен кратък видеоклип, който да насочва вниманието към значението на литературните преводачи, към предизвикателствата, пред които те се изправят, и към ролята им в литературата. Приемат се видеоклипове с продължителност до 3 минути. На международния ден на преводача, 30 септември 2012 г., победителят ще бъде обявен и награден с 1000 евро.

Правила на конкурса:

• Приемат се видеоклипове с продължителност до 3 минути.
• Участниците трябва да изпратят нискокачествена версия на авторски видеоклип между 27 август и 2 септември 2012 г. на страницата на ЕСАЛП във Фейсбук (www.facebook.com/ceatlfans). Избрани участници ще бъдат помолени за висококачествена версия на авторския им видеоклип, която ще бъде разпространявана от асоциациите, членки на ЕСАЛП.
• ЕСАЛП има правото да използва наградения/те видеоклип/ове, за да популяризира дейността на литературните преводачи. ЕСАЛП се задължава да не използва други видеоклипове освен наградените без изричното разрешение на авторите им. ЕСАЛП може да преотстъпва изпратените видеоклипове само на своите асоциации членки. ЕСАЛП се задължава да не използва видеоклиповете с търговска цел.
• Журито на ЕСАЛП ще избере победител измежду десетте най-популярни видеоклипа на страницата във Фейсбук (до 16 септември 2012 г.).
• Асоциациите членки на ЕСАЛП имат правото да разпространяват видеоклиповете и да организират прес конференции, на които да показват наградените видеоклипове.

Наградата за победителя е 1000 евро. Победителят ще бъде обявен на международния ден на преводача, 30 септември 2012 г., на страницата на ЕСАЛП във Фейсбук.

• Видеоклипове с обидно съдържание ще бъдат отстранени от конкурса и премахнати от страницата на ЕСАЛП във Фейсбук.
• Журито си запазва правото да не присъжда награда, а също и да раздели наградата между двама участници.
• Решението на журито не подлежи на обжалване.

На 22.06.2012 г. Представителството на Върховният комисариат на ООН за бежанците в България съвместно със СПБ организираха и проведоха обучение на тема„Преводът в бежанския контекст“. Семинарът беше открит от г-н Тошицуки Кауаучи, председател на ВКБООН у нас. В обучението учствуваха10 души от секция „Заклети преводачи” на СПБ, които, впечатлени от високия професионализъм на лекторите от ВКБООН - Петя Караянева, Ивелина Мечкарска-Тейлър и Даниела Стоянова - зададоха редица въпроси. Така семинарът прерастна в спонтанна дискусия по темата и даде основания за организиране на следващи подобни обучителни семинари.

Ръководителят на секция „Художествена литература” в Съюза на преводачите в България, Тодорка Минева-Праматарова, с екип на секцията подготви със спонсторството наЕвропейската платформа за литературния превод (ПЕТРА) дискусия „Положението на литературния преводач в България и Европа”.

Партньори в събитието бяха Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (НБКМ), Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски” чрез програмата си „Преводач - Редактор”, в. „Литературен вестник” и Асоциация „Българска книга” (АБК).

Дискусията се проведе на 5 юни 2012 г. от 15 до 17.30 часа в Заседателната зала на НБКМ. Дискусията беше открита от директора на НБКМ проф. Боряна Христова.

Сабина Павлова, съюзен секретар на СПБ представи основните проблеми на преводачите в България по отношение на видимостта на преводаческия труд сред обществото, подбор на преводачи и на литература за превод.

Аглика Маркова, преводачка от и на английски език, член на УС на СПБ и представител на СПБ на първия конгрес на ПЕТРА резюмира последните документи, получени от ПЕТРА за състоянието на преводачите в ЕС и препоръките за преодоляване на конкретните проблеми.

Мнения и препоръки за оценяване и видимост на преводача в България изказаха проф. Емилия Стайчева, Теодора Цанкова, Рада Панчовска, Нели Константинова, Йонка Найденова, Мария Петкова, Чавдар Парушев, Даря Карапеткова.

1. Разкажете с няколко думи, кои сте Виe? С какво се занимавате?
Британски съвет е международната организация на Обединеното кралство за създаване на образователни възможности и културни контакти. Ние сме глобална организация, която развива своята дейност чрез 220 офиса в 109 страни
Съюзът на преводачите в България е национална неправителствена професионално-творческа организация. Учреден през 1974 г. по инициатива на изтъкнати български преводачи на художествена литература, дали на българския читател преводи на най-значителните литературни произведения от европейската, руската, американската и австралийската литература, понастоящем той наброява 587 членове.

2. Каква дейност представяте на „София диша” тази година? 
Представяме живота и творчеството на Чарлс Дикенс по интерактивен и забавен начин, с много викторини и награди. Ще представим и преводите на български език на най-значителните произведения на този английски писател.

3. Защо решихте да се представите именно с този проект?
 През 2012 г. Британски съвет в партньорство с много организации от цял свят отбелязваме двеста години от раждането на Дикенс. Участието на СПБ в проекта е начин българската литературна общественост да се присъедини към световното честване на великия писател,
една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература, майстор-разказвач, създател на социално-реалистичното течение в литературата, оставил за поколенията незабравими образи на деца (нека споменем Дейвид Копърфилд, Оливър Туист, Малката Дорит, Пол и Флорънс Домби). 
Творчеството на Дикенс е свързано с викторианската епоха, но продължава и днес да вдъхновява филми, ТВ, изкуство, литература, художници и академичните среди.

4. Как това, което правите, е интересно и атрактивно за посетителите на фестивала?                         
Редица талантливи български преводачи, като Нели Доспевска, Жени Божилова, Христо Кънев, Весела Кацарова и др. са превели на български език най-значителните произведения на Чарлс Дикенс. Но се опасяваме, че за младите поколения читатели у нас той е непознат поради богатството и разнообразието на преводната литература, до която имат достъп. Това понякога им пречи да се ориентират правилно в скалата на ценностите. Няма да изпитваме посетителите, ще им показваме слайдове, които ще ги заинтересуват, ще им разказваме, ще им предлагаме информация.

5. По какъв начин ангажирате публиката в процеса на своята работа?
Разговаряйки с тях за писателя.

6. Как оценявате участието си на фестивалa? С какво „София диша”е полезна за Вас и Вашата дейност?                        
Фестивалът създава неповторима атмосфера за взаимодействие и общуване между литературата и останалите изкуства, и широк кръг любознателна публика. „София диша” е прекрасна инициатива, която даде възможност за непринуден контакт с публиката, и за нас е много приятно, че получихме покана за участие.
Читателите у нас имат най-разнообразни интереси, но във всички случаи са потребители, които рядко се интересуват кой е приготвил предлаганата им стока. Иска ни се да ги превърнем от купувачи на книги в ценители на литературата. Тази цел всъщност е вечна, а фестивалът е един от начините да вървим към нея.

Както предполагам вече всички знаете, през февруари 2012 г. се навършиха 200 години от раждането на един от най-големите писатели от европейско и световно значение, Чарлс Дикенс.

Верен на духа на викторианската епоха, която се характеризира с голяма социална несправедливост, но и с гигантско всеобщо интелектуално усилие да се постигне човешко добруване, Дикенс изповядва облагородяване на човешкия живот чрез знания, и чрез положителното влияние на изкуството. Сам баща на 10 деца, той поставя щастието на децата в центъра на темите, които разработва и създава незабравимите образи на Оливър Туист, Дейвид Копърфилд, Малкия Тим, Малката Дорит, Малката Нел, Пол и Флорънс Домби. Едновременно с това е тънък наблюдател на социалните и политическите аспекти на живота и в Англия, и в Европа от своето време. Изпод перото му са излезли такива литературни платна на исторически събития, като „Повест за два града”. А неподражаемото му усещане за комичното кристализира в „Посмъртните записки на клуба Пикуик”.

С гордост отбелязваме факта, че следосвобожденска България, в неистовия си стремеж да навакса петстотин загубени европейски години, не пропуска явлението Дикенс. Първият превод на негово произведение у нас излиза във Велико Търново през 1892 г. Към настоящата бележка прибавям библиография на преводите на Дикенсови произведения у нас, публикувани оттогава. По-голямата част от библиографията е взета от каталога на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методи”.

СПБ имаше желанието в чест на годишнината на великия писател да направи свой принос с превода на есетата на Дикенс за Лондон, които да бъдат издадени в книжка на „Панорама”. Не знам дали някой ще се учуди като разкрия, че за тази благородна цел не успяхме да намерим финансиране, което отново потвърди поговорката, че пътят към ада е послан с добри намерения. Но, продължавайки метафората, ще кажа, че сиромах човекът е жив дявол и че има някаква мъ-ъ-ъничка надеждица да заинтригуваме със своята идея едно солидно издателство. Най-сетне, Дикенс ще го има и след 200-та годишнина от раждането му, нали!

Междувременно Британският съвет се обърна към СПБ с предложението заедно да отбележим годишнината, като направим съвместен щанд на тазгодишното издание на „София диша”. Прилагам и съвместната обосновка, която направихме пред Софийска община, за включването на щанда в програмата. Като стар скептик, не очаквах нищо особено от изявата ни – колко съм грешала! Хората, които спираха пред щанда ни, бяха петимни да обсъждат Дикенс и произведенията му, да „се пробват” с отговори на въпросите от викторините, представени от Британския съвет, да говорят на тема книгоиздаване. Да сме наясно: не става дума за хора над 50 години. Става дума за хора от 16 до 70 години. Толкова раздвижена и свободна, и толкова приятелска беше атмосферата на семействата, излезли в празничния ден с децата си, че дори капката катран не успя да отрови меда.

Спира двойка на средна възраст: - Дикенс! И вие го излагате сред тази пошлост! Тия просташки щандове, тия хора наоколо... Точните отговори винаги ти хрумват post factum. Моят дойде много след като преглътнахме: - Отдавна не бях чувала толкова сбит израз на провинциализъм във възприятията.

Противоотровата пристигна в образа на най-младия участник във викторината десетинагодишно момченце:

- От колко части се състои Великобритания, знаеш ли?

- От Англия.

- Браво! А други?

- Америка...

Успяхме да не се разсмеем, ама беше доста трудно, като се има пред вид, че то улучи точно майтапчийските писма, които англичаните разпращат по Интернет около 4 юли. И като си помислиш, двете случки бяха точно Дикенсови. Нали точно това правят неговите произведения: напомнят ни и за светлината, и за мътилката, които се процеждат през филтъра на човешкото всекидневие!

Аглика Маркова